Направо към съдържанието

Южна България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Южна България е част от територията на Република България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. Южната част е по-голяма по площ и по-гъсто населена. Южна България граничи със Сърбия на северозапад, Северна Македония на запад, Гърция на юг, Турция на юг и югоизток и Българското Черноморие на изток. Тази географска област се отличава с разнообразен релеф и природни условия. На изток се намира Горнотракийската низина, а на юг и запад са преобладават най-високите планини на България Рила, Пирин и Родопите, както и по-малки или по-ниски планини и долини на запад, например: Витоша, Беласица, Осогово, Софийска котловина, Задбалкански котловини. В Южна България се намира столицата София, както и някои от най-големите градове като Пловдив, Бургас и Стара Загора. В административно отношение се включват 14 области, от горе на долу и от ляво на дясно на картата:

Южна България на картата на България

Площта на Южна България е 62 414 км2 и съставлява 56,31 % от територията на страната.
Населението към 2011 г. е 4 690 223 души (75,15 души/км2), а към 2021 г. – 4 296 917 души (68,84 души/км2),[1] което е 66 % от населението на България.

Южна България обхваща и историческите територии Тракия и Македония (Пиринска Македония). В нeя също има редица често недобре дефинирани или припокриващи се подрайони, особено на запад и югозапад, това са: Чеч, Шопско, Краище, Бурѐл, Висок, Забърдие, Знеполе, Граово, Осоговия, Пиянец, Подгорие, Разлог, Рупчос, Тъмръш и други. Южна България условно се дели на Югозападна, Централна Южна и Югоизточна България, с малко по-различни граници.

Население на Южна България по области
Област 2011 г. 2021 г.[1]
Благоевград 292227
Бургас 380286
Кюстендил 111736
Кърджали 141177
Пазарджик 229814
Перник 114162
Пловдив 634497
Сливен 172690
Смолян 96284
Софийска 231989
София 1274290
Стара Загора 296507
Хасково 211565
Ямбол 109693
Всичко 4296917

В древността Иречековата линия разделя латинския (на север) и старогръцкия (на юг) езици на Балканите със Северна България на север от нея и Южна България на юг от нея. Много по-късно, след Освобождението на България през 1878 г., цяла Северна България и Софийска област стават Княжество България, докато по-голямата част от останалата територия на Южна България е част от Източна Румелия под контрола на Османската империя до Съединението на България през 1885 г. Пиринска Македония става част от България след Букурещкия договор от 1913 г., а единственото придобиване на България по силата на Ньойския договор от 1919 г. след Първата световна война е малка част от територията на юг от Сакар.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Връх Каменица и Тевното езеро в Пирин
Язовир Въча в Родопите
Изглед от Карандила към Сливен и Горнотракийската низина
Югоизточното Българско Черноморие – устието на река Велека при Синеморец

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]