Направо към съдържанието

Каракорумско шосе: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
|-
|-
|}
|}
'''Автомагистрала Каракорум''' (от англ. ''Karakorum Highway'') е международен главен път, свърващ [[Китай|китайският]] град [[Кашгар]], в провинция [[Синдзян]] с пакистанският град [[Хавелиан]] в дистрикт [[Аботабад (дистрикт)|Аботабад]]. По своето продължение магистралата пресича културни и ландшафтно различни области на планините [[Памир]], [[Каракорум]], [[Хималаите]] и [[Хиндукуш]]. Пътят минава покрай няколко от осемхилядните върхове на Хималаите, между които е и [[Нанга Парбат]]. При граничния за Китай и Пакистан проход [[Кунджирап]], магистралата достига най-високата си точка - 4 733 km, което я прави най-високо разположения международен главен път в света.
'''Автомагистрала Каракорум''' (от англ. ''Karakorum Highway'') е международен главен път, свърващ [[kитай]]ския град [[Кашгар]], провинция [[Синдзян]], с [[пакистан]]ския град [[Хавелиан]], окръг [[Аботабад (окръг)|Аботабад]].


По своето протежение магистралата пресича културни и ландшафтно различни области на планините [[Памир]], [[Каракорум]], [[Хималаи]] и [[Хиндукуш]]. Пътят минава покрай няколко от 8-хилядните върхове на Хималаите, между които е и [[Нанга Парбат]]. При граничния за Китай и Пакистан проход [[Кунджирап]] магистралата достига най-високата си точка от 4733 km, което я прави най-високо разположения международен главен път в света.
Автомагистрала Каракорум е изградена съвместно от Китай и Пакистан в рамките на около 20 години и нейното строителство приключва през 1978 година. Строежа е съпътствен от чести свлачища по стръмни планински склонове, при които официално са загинали 810 пакистански и 82 китайски работници. На пакистанска територия е разположена около 1 050 km, а на китайска около 230 km от магистралния път. От 1980 година магистралата е отворена за туристи.

Автомагистрала Каракорум е изградена съвместно от Китай и Пакистан в рамките на около 20 години, като нейното строителство приключва през 1978 г. Строежът е съпътствен от чести свлачища по стръмни планински склонове, при които официално са загинали 810 пакистански и 82 китайски работници. На пакистанска територия е разположена отсечка с дължина около 1050 km, а на китайска - около 230 km от магистралния път. Магистралата е отворена за туристи от 1980 г.


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 07:55, 21 август 2010

Вижте пояснителната страница за други значения на Каракорум.

Автомагистрала Каракорум
Дължина: 1 284 km
От: Кашгар, Китай
До: Хавелиан, Пакистан

Автомагистрала Каракорум (от англ. Karakorum Highway) е международен главен път, свърващ kитайския град Кашгар, провинция Синдзян, с пакистанския град Хавелиан, окръг Аботабад.

По своето протежение магистралата пресича културни и ландшафтно различни области на планините Памир, Каракорум, Хималаи и Хиндукуш. Пътят минава покрай няколко от 8-хилядните върхове на Хималаите, между които е и Нанга Парбат. При граничния за Китай и Пакистан проход Кунджирап магистралата достига най-високата си точка от 4733 km, което я прави най-високо разположения международен главен път в света.

Автомагистрала Каракорум е изградена съвместно от Китай и Пакистан в рамките на около 20 години, като нейното строителство приключва през 1978 г. Строежът е съпътствен от чести свлачища по стръмни планински склонове, при които официално са загинали 810 пакистански и 82 китайски работници. На пакистанска територия е разположена отсечка с дължина около 1050 km, а на китайска - около 230 km от магистралния път. Магистралата е отворена за туристи от 1980 г.

Литература

  • Ahmad H. Dani: Human records at Karakorum Highway. Mr. Books, Islamabad 1995, ISBN 969-35-0646-4.
  • Anke Kausch: Seidenstraße. Von China durch die Wüsten Gobi und Taklamakan über den Karakorum-Highway nach Pakistan. DuMont, Köln 2001, ISBN 3-7701-5243-3 (Kunst-Reiseführer).
  • Martin Müller: Karakorum-Highway. Von Pakistan nach China über die aufregendste Hochgebirgsstrasse der Welt. Artcolor-Verlag, Hamm 1990, ISBN 3-89261-040-1.
  • Waltraud Sperlich: Dharmadeva was here. in: Abenteuer Archäologie. Spektrum, Heidelberg 2007, 3, 38ff.

Външни препратки

Шаблон:Транспорт-мъниче